Руски мотоциклети

Руснаците имат много добри двигатели,Само харчат много бензин!! Пример : ИЖ харчи 8.9 л !!
ИЖ Планета


ИЖ Юпитер



Урал

изхето то може да оре и везати га доведе у поље без бриге да ће се снага ...

то на ижето може да му вържеш плуг и да го вкараш в нивата без да се притесняваш че няма да има сила ...

Тези мотоциклети са добре познати у нас-България. Също така ни е известно, че освен руските имена и лошото инжинерно тварчество, няма нищо друго руско в тях. ИЖ и Урал или DKW и BMW

Като гледам сте отворили тема са едни доста добри мотори.Тук ще споделя с Вас и мнението ми за един от модели,а именно Юпитер 5 от последните с опашка двуцилиндровите.Един изключително здрав и мощен мотор с който излизам нявсякаде без да се замислям :) .До сега не съм имал проблеми с него.Относно инженрната мисъл,не виждам нищо лошо в нея,мз-ките не са кой знае колко по красиви.За разлика от немските машини ижето е много по-евтино за подръжка и значително по-мощно.Даже мисля,че при този клас мотори няма какво да му се опъне.Относно харченето ижа може да стигне от 4,5/100км до 10/100км разход.Според зависи карането казвам Ви го от лични наблюдения.Като за да стигне 9-10 не искам да ви казвам за какво каране става на въпрос.При Урала за копирането на БМВ двигателя съм съгласен,но при ижа не знам,какво общо има с немците.Неговата история е доста стара и започва от военните заводи наред с производството на Калашници.Държа да подчертая,че има предишни едноцилиндрови ижета който да далеч по-добри от моя Юпитер.Общо взето ако ми се предостави възможност за нов мотор от този клас мотоциклети не бих се замислял много

cau написа:...но при ижа не знам,какво общо има с немците.Неговата история е доста стара и започва от военните заводи наред с производството на Калашници.Държа да подчертая,че има предишни едноцилиндрови ижета който да далеч по-добри от моя Юпитер...

Колкото Урал е руски точно толкова и ИЖ, както и всички останали мотоциклети произвеждани с руски имена



Не, не е Калашник, но приликата е поразителна

http://www.waffen-technik-withum.de/gegen%fcberstellung-e.html

Хайде,хайде сега остана да кажеш,че и калашника не е руски, а е копие


Колега ще ме караш да ти търся подробна информация за произхода на някой мотоциклети,както и за оръжието на всички времена

Не е необходимо, има тема в този форум: https://bgsimsonimz.forumotion.net/forum-f13/topic-t305.htm Приятно четене. За Калашника... ами там се порови и да не останеш изненадан

Да да ,като чета гледам че не си особено голям фен на съветските машини,както и на руснаците.Жалко за това,те са една доста велика и прогресираща нация.Е ,както и да е аз лично ги харесвам доста особено, марките иж и урал.Работата е там ,че никаде не срещнах факти ,а само някакви твърдения.Сега ме амбицира ще взема да разровя по обширно из нета за някаква по-ясна претстава за нещата.Все пак едно е да го пречета тук,друго е напараво от извора

Ето тук попаднах на интересна статия http://pishtov.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html

Както каза в по горния пост "приликата е поразителна"..., но само външно :)

Тъй като форума е за мотоциклети се ограничих до там За оръжията има други форуми. Тъй като си тръгнал да се ровиш, погледни и това: http://www.tuning.bg/forum/viewtopic.php?f=43&t=101526 ето така прогресира една "велика" нация

Ok колега тук ме бутна :) ,но сам видя че при калашника не е така ,както си мислиш.А относно колите , да не мислиш,че само руснаците копират.....всеки копира.Все пак е хубаво да знаеш,че се пращат редовно шпиони във военните заводи в Русия.За разлика от някой страни руснаците имат завидно развитие относно военните съоръжения и технологий.Да не мислиш,че стелта е американски и още куп другите неща,който са копиранени от тях.Но ,както каза прав си форума е за мотори ,да не се отнасяме извън това.Остава само да ми намериш статия ,че ИЖ са ДКВ и ще ме разбиеш отвсякаде

Аз също обичам,почитам и възхвалявам Руснаците,като нация!Те са един велик и изстрадал народ!Но има и други велики нации!За да се докаже това,не един или два пъти са се водили войни в света! Руснацити са добри в техническо отношение,но има и по-добри!Без да изпадам в подробности /ЗАЩОТО ЗНАМ МНОГО ТАКИВА ЗА ДОСТА ТЕМИ,КОИТО МЕ ИНТЕРЕСУВАТ/,съм разбрал че цялата или почти цялата им техника е взаимствана /копирана под една или друга форма от най-добрите образци на времето/ от други образци такава техника!Особено предпочитана техника от тях е точно Немската! :oops: :oops: :oops:
Темата е много голяма и за да добие човек представа за какво става въпрос,трябва преди всичко да е безпристрастен към това,което вижда и чува!
Автоматът Калашников,мотоциклетите ИЖ,самолетите,танковете и танковите двигатели,ракетите и много други образци техника са или копирани директно,или частично или самите немски конструктури работят в Русия за създаването на нови образци военна и битова техника! :shock:

Значи това,че има копирани неща е така,няма спор.Но от това, което казваш излиза ,че там няма никави ракетни инженери,военни контруктори,механици,учени и т.н.Ти ги изкара,че и едни пистолет немогат да си направят.Колега аз също съм ,че доста за тази нация,тъй като доста я почитам и за техните военни постижения от към оръжията,самолетите,танковете,подводниците,хеликоптерите.Да твърдиш такова нещо ми звучи крайно несериозно и некомпетентно мнение.Едни най-добрите системи за сигорност са руски,да не говорим за подводници и всякакви други видове телекомуникационни системи.За разлика от наглите и за мен омразни американци,те не се величаят толкова много пред света.Американците ги бива ,само на филми и на нищо друго.Германия ,няма да я намесвам тъй,като за мен тя е една държава за подръжание и пример на етикет.

Колега,освен че едно от хобитата ми са мотоциклетите,трябва да ти кажа че имам и други хобита и то няколко:Едно от тях е че съм ловец и поради тази причина съм доста на "ТИ" с оръжията!Виждал съм и Руско и Немско и Италианско ловно оръжие!Който,каквото и да ти казва трябва да си сигурен от тук нататък,че Руското стои на дъното на класациите по всички показатели освен един - низката цена!А пък ако ти кажат че нещо Руско е хубаво /защото те имат и наистина хубави неща/,поразрови се назад във времето и сам разбери от къде са го изкопирали за да е "хубаво" за тях!Погледни тук,не е ловно но е показателно!
http:/
- Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за СталинАвтор: boristodorov56 Категория: Политика
Прочетен: 7165 Коментари: 134 Гласове: 27
Последна промяна: 03.01 10:25

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
http://boristodorov56.blog.bg/photos/71379/original/KalashnikovMichael1947_thumb.jpg

Вижте горната снимка.
Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?




В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.

Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.
В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.


автор: extremecentrepoint.

http://boristodorov56.blog.bg/photos/71379/original/nachtjager4_thumb.jpg

Колега далеч съм от мисълта да споря,всеки си има негови възгледи.Няма смисъл да копираш цели страници и да ги поставяш в поста ,тези работи съм ги чел даже знам и от каде си ги копирал.Ако беше обърнал,малко повече внимание на по-горния ми пост ще видиш,че аз също съм дал линк за подобна история.В която пише,че двата автомата имат външна прилика,но не и вътрешна.И все пак не може да се базираме само на един и същ текст,разпространен в различни сайтове,винаги има няколко гледни точни по въпроса.Но,както и да е нека да прекратим,защото форума и по точно темата е за мотори.

И аз съм далеч от мисълта да споря за каквото е да е по темата! Но ако искаш мога да постна линк в темата на руски език за видиш,как Руснаците са изкопирали танковия двигател на Т-34 и от кого!Тогава сигурно ще паднеш от клона!
Някога,когато хората са измислили колелото,руснаците са му сложили железния обръч и са си помислили че те са го открили!
Предполагам че администратора ни,вече се е подготвил с отговор по темата за това: как DKW се превърна в ИЖ,защото той наистина е много добър в това!

Незнам за колелото,но знам че днес Русия е една световна сила,на която никой не може да се опре,защото си е равносилно на самоубийство.Тях нищо не ги интересува и сами си дърпат напред.Даже точно,обратното доста държави са зависими от тях,а някой жадуват да са им партньори по различни проекти,защо ли може би защото сигорно са зле икономически знам ли?!!!!:0

Но да видим за ДКВ-то защото и на мен ми е интерсно :0

Penchev Pencho написа:Предполагам че администратора ни,вече се е подготвил с отговор по темата за това: как DKW се превърна в ИЖ,защото той наистина е много добър в това!

Може би, мааалко по-късно. В момента ми е чудно до колко водката е руска

Колега cau, нищо лично спрямо теб, нито спрямо руснаците. Ясно ми е, че новаторството в цивилния сектор е било и може би още си е табу в русия. Може и сигурно има доста талантливи руснаци, но явно е било по-лесно и по-евтино да се копира нещо което вече се е доказало, отколкото да се проектира, разработва, изпитва и я стане, я не, както се казва. Един от „новите” модели на ИЖ е с двигател на симсон. Показател, че и в 21 век нямат нищо родно. Относно ДКВ има доста подробна тема в този форум с копията на ЛЕГЕНДАТА дала началото на не една марка, включително и всички руски, двутактови мотори. По-горе съм ти дал линк. Провери достоверността на написаното.

Ок съгласен съм,че копия на ДКВ при ИЖ има ,така е.Но въпроса беше дали ИЖ произлиза от ДКВ?След,като порових малко все пак останових,че ИЖА си започва,като самостоятелна марка.Дава началото си през далечната 1928 година във военните заводи Ижевск.Първият ИЖ-1 е с веобразен мисля,че 4-цилиндров двигател с мощност 24 коня и 1200сс с 3 скорости ,според инфото което намерих.След това се правят още няколко ИЖА ,който търпят промени и тестове.По-късно вече се копират не само ДКВ ,а и други марки мотоциклети. .Ако искате ще Ви дам линкове да се уверите сами.И в заключение ,ще кажа да се копира е най-лесно,но не само руснаците го правят....всики го правят,но това е друга тема на разговор

Как така да произлиза??? Разбира се, че ИЖ не произлиза от ДКВ, просто всички следвоенни „руски” мотоциклети са копия на германските ДКВ и БМВ. Довоенните пък са копия или с двигател на други мотоциклети

Много внимателно прочети тази статия: http://social-motors.forumotion.com/forum-f13/topic-t22.htm

Линка не работи

При мен работи, но ето ти я:

Post xyligan_s_balkan
"Към началото на 1928 г. в младата страна на Съветите има само 6305 мотоциклета, което съставлява примерно 0,35 от световния парк на тези машини. Това, разбира се, е твърде недостатъчно, но нямаше откъде да се набавят нови - заводите, произвеждащи мотоциклети до революцията, сега произвеждат друга продукция, а да се харчи валутата за закупуването на подобна стока се е смятало за нерентабилно. Оставаше наново да се разгръща производството в родината. Някои предлагаха на мястото на мотоциклети да се правят малолитражни автомобили, които ще са по-комфортни и функционални от тях. Но, все пак беше дадено предимството на мотоциклетите, като на конструктивно по-лесни, достъпни за всички слоеве от населението, с което да се започне така необходимия процес на масовата моторизация на страната. Имаше много мнения за начина и методите на производството. Предлага се да се произвеждат само леки мотоциклети. Другите смятат за правилно да се усвои производството на лицензионната техника, и след това постепенно да се заменят отделните детайли с направени в родината. Известен авторитет в мотоциклетостроенето А. М. Иеросалимски смята, че няма смисъл да се губи времето за експерименти, а е редно направо да се възпроизведе конструктивно проста чуждоземна машина с подходящи технически характеристики. Точно така са направили руските фабриканти през 1928 г. в заводите АМО, където бяха събрани 455 мотоциклета. Обаче, след това чуждестранните партньори прекратиха доставките и производството замра. Обсъжда се и друг вариант - да изпитат най-добрите чужди образци в съответните условия на страната, да се внесат в тях нужните изменения и да се пуснат в серийно производство. От подобен метод се възползваха след 4 десетилетия за производството на ВАЗ. Към дискусията се включи и широката общественост, и специалистите от Народните комитети. В крайна сметка беше решено да правят мотоциклетите в един от заводите, където се обработва метал с висока точност и има опит за масовото производство. ЦК по автопътища избра като най-подходящ Ижевски оръжеен. Не дочаквайки правителственото постановление, 15 инженери и толкова елитни шлосери, почват работа. Ръководи я известен мотоциклетист, а по професия инженер-топлотехник П. В. Можаров, към това време вече удостоен със звание на Герой на Труда. Набързо Можаров беше изпратен в командировка в чужбина в най-добрите заводи. От там той докара няколко немски мотоциклета, различни прибори и инструменти. Освен това бяха закупени 14 английски и американски мотоциклета с добри характеристики, след което те бяха подложени на сериозни стендови изпитания. Същата, 1928 г. мотоциклетите се изпробват във Всесъюзният мотопробег, един от състезателите в който беше самият Можаров с немския НЕАНДР. Тази, същата година, есента, бяха проектирани и построени няколко експериментални мотоциклета. Бригада шлосери на И. Щадрин, напълно подготвила първият от моделите мотоциклети - ИЖ-1. За Всесъюзния мотопробег бяха построени още два модела - ИЖ-2 и ИЖ-3, а още на двата ИЖ-4 и ИЖ-5, завършваха сглобяването. Обаче и петте модела бяха на старта, макар и на последните да не бяха направени нужните изпитания. Накрая цялата петорка успешно мина 3300-километровия пробег и финишира в Москва.
Какво представляват ижевските първенци? ИЖ-1 и ИЖ-2 са почти еднакви, снабдени с V-образни двигатели с обем1200 куб.см и мощност 24 к.с. при 3000 об/мин. Остта на коляновия вал е разположена по дължината на мотоциклета. Тристепенна скоростна кутия изработена в общ блок с двигателя. Третата предавка е директно свързана чрез кардан с редуктора на задното колело. Трябва де се отбележи, че подобно изпълнение дотогава не се среща при тежките мотоциклети. Колелото на коша също е водещо, затова машините с успех преодоляват труден пътен терен. 23 литра в резервоара стигат за 300 км. път, при максималната скорост от 65 км/ч. Двигателят на ИЖ-2 се охлажда с центробежен вентилатор, затова той е доста тих. Оправдани са и другите технически нововъведения - масленият радиатор и щампованата рама с голямата издръжливост на метала. Освем това най-ниската част на рамата се е използвала и като корпус на шумозаглушителя. На ИЖ-3 Можаров плътно затваря веригата на задното колело и подобрява устройството на щампованата рама, останалото взаимства от другите модели, по-точно двигател взет от гореспоменатия НЕАНДР. Техническата комисия особено много хареса ИЖ-4 (едноцилиндров двутактов немски двигател "Stock" с обем 200 куб. см), който препоръча, да се пусне към серийно производство колкото се може по-скоро. На ИЖ-5 Можаров изпробва новите варианти на устойството на рамата и вилката на предното колело.
По материали на "Техника молодежи"

С малко неточности в статията: - ИЖ-3 е с двигател 750 от Wanderer, а ИЖ-4 с 500 кубиков Neander

и още малко цитати:
Однако этим планам не суждено было осуществиться: ведущий конструктор завода П. Можаров переехал в Ленинград для разработки мотоцикла "Л-300" по технической документации немецкой модели DKW Luxus 300.
После Отечественной войны в распоряжении завода оказались чертежи и оборудование из Германии, на основе которых был выпущен мотоцикл "Иж-350". Его аналогом стала немецкая модель DKW NZ-350

Или казано по друг начин, руските инженери са нещо като тунинг-майстори. Не ги упреквам, такива са били времената и такава е била политиката налагана от партията, а може би толкова са можели . Докато немските производители са проектирали, разработвали и произвеждали мотоциклети руснаците, както и други, както сам отбелязваш, са се чудили какво от къде да откраднат, копират или да взаймстват за да нарекат свое.

голямa дебатa по този въпрос!

Така е!ТО ПРОСТО ПО ТАЗИ ТЕМА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СПОРИ !

Още една статия на темата. cau, обърни внимание на текста:

- "През 1933 година се появява ИЖ-7, доработен и усъвършенстван(пригоден за руските пътища или по-скоро за липсата им) от Можаров модел, базиран на немския DKW Luxus 300"
- "Успехът на марката „Червения Октомври" бил мигновен и тя станала популярна в страните от Съюза буквално за една нощ, какъвто е израза. В края на 30-те години на миналия век Л-300 бил вече широко разпространен и всепризнат с качествата си мотоциклет, затова Червената армия го възприела като един от двуколесните воини, на които да разчита през Втората световна война."
- "Първият серийно произвеждан съветски мотоциклет - ИЖ-49(DKW NZ-350)"

http://www.e-motocafe.net/article/423

И малко по-встрани от темата - прототипа на ИЖ-1. Дано да не остане само концептуална разработка, както мнооого други, по времето на СССР:

http://www.e-motocafe.net/article/415